Пешеходни преходи

Маршрутът започва срещу главния вход на музея, има табела. Следва се бяла и зелена маркировка. Координати: 42.803284, 25.349204.

Може да се тръгне и от Соколския манастир, до който има асфалтов път.

Пътеката от музей „Етър“ през Соколския манастир до връх Свети Никола върви само нагоре с много малко кратки изключения. На повечето места изкачването е съвсем плавно. Има и такива с по-голям наклон – това са началният участък над музея и участъкът преди пътеката да излезе на шосето под връх Шипка.

Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ е единствен по рода си историко-архитектурен резерват, който неповторимо съчетава красивата планинска природа и исторически паметници свързани с важни събития от българската история.

Начална точка – кв. Ябълка (42.780290, 25.398310)
Крайна точка – вр. Бузлуджа (42.736020, 25.393613)

Квартал Ябълкa се намира в югоизточната част на Габрово. От него тръгват две маркирани пътеки към хижа Бузлуджа. Едната води през долината на р. Янтра, а другата по вододелния рид между Янтра и Бяла река. Ние ви препоръчваме втората. Изкачването става постепенно. Маркировката е много добра, тя заобикаля връх Курвина могила от запад. След него пътеката отново се качва на билото. Почти на същото място, но от другата страна на върха, се качва и другата маркирана пътека.

На Бузлуджанските поляни първо се минава през връх Малка Бузлуджа, където е се издига най-големия идеологически монумент на комунистическия режим в България (официално име Дом паметник на БКП). На северозапад от него е „истинския“ връх Бузлуджа, който сега носи името Хаджи Димитър. След повторното излизане на билото се продължава почти водоравно по него на юг, като вървището отново прераства постепенно в черен път, извиващ покрай огромни вековни букаци. Оттам се слиза на юг до асфалтовия път към вр. Шипка. По него се вървим на запад до седловината Варниците.

Оттам се завива по маркиран черен път на север по билото на рида Коприва. В най-долната му част се върви по изоставени черни пътища, които отвеждат до 180 градусов завой, където пътят тръгва да слиза от билото към село Поток. Маркировката води до Бялата река, оттам до края на прехода пътят следва нейното течение. Пресича се един от мостовете над река Янтра, който извежда в урбанизирания район на квартал Шумели. Оттам се тръгва по пътя надясно и след малко повече от километър се достига до началната точка на маршрута.

Екопътеката се намира изцяло на територията на Природен парк „Българка“ в Стара планина и преминава през красив район. Дължината на маршрута е малко над 10 километра. Изходният пункт е село Чарково (община Габрово). Селото се намира на три километра от музей „Етър“ и е характерно с красивата си възрожденска архитектура и многобройните паметници от тази епоха. През XIX век тук е основана първата работилница за гайтани в България. В сегашния си вид то възниква през 1951 година, когато две колибарски селища – Власовци и Чарковете, се обединяват в една административна единица.

През първите почти три километра трасето следва асфалтовия път за село Поток, като на две места са оформени кътове за почивка с чешми, дървени маси и пейки. После се навлиза в самото село Поток, където (срещу голямата чешма) също е изградено място за отдих, подобно на предишните. В близост могат да се видят автентично корито за пране на одеяла и килими, както и воденица от типа караджейка, които са на повече от 300 години.

След като напуска пределите на Потока, екопътеката преминава покрай каменна кариера и се изкачва плавно към село Езерото по черен път. Тук красивите полянки, от които се откриват прекрасни панорамни гледки, се редуват със сенчести гори. Минава се през местността Търкулското, където в миналото се е развивал примитивен въгледобив, който е прекратен в 30-те години на ХХ век. Наблизо са изворите на река Сивек, която преминава през музей „Етър“.

Село Езерото е крайната спирка на екопътеката. То е малко, скътано между гънките на Централен Балкан. Намира се на 816 метра надморска височина, в близост до прохода Шипка и върховете Бузлуджа и Столетов. В околностите му има малко заблатено езерце, откъдето вероятно идва и името му. Покритите с могъщи широколистни гори планински ридове са дом на билки, диворастящи плодове и ядливи гъби, както и на много горски животни – сърна, вълк, лисица, заек и др.